-Променила си се.
- Не.Аз съм си същата.Събуждам се крива,освен ако не е 14 часа.Пак съм си рошлата,която иска прегръдка. Пак ту се смея,ту плача,ту мълча.Пак изпадам в истеричен смях,съпроводен от сълзи.Още искам любов.Още плача на филми. И търся прегръдка,която да ме утеши.Още заспивам,както ми падне-с дрехи,без дрехи,на дивана,без теб.Още обичам да ме галят по косата и не давам да ме гъделичкат.Още съм без задръжки.Още нямам граници...

Замислял ли си се, че не ме интересува дали имаш кола,мотор или дори колело.
По скоро ме интересува колко километра би извървял пеш за да ме видиш.
Замислял ли си се,че нямам нужда от пари,бонбони или рози-червени,бели,жълти или каквито и да било други цветове произведени от фабрика за фалшиви усмивки.
Искам само да си до мен в добро и лошо,когато нямам ничия друга опора,само ти,моето всичко ;-)

Не можеш да ме рзбереш.Животът ми е хаос.Сега мога да плача,а след секунди да умирам от смях.Щастлива,тъжна,луда,налудничава,спонтанна..Всичко това съм аз.Надявам се,обичам,мразя,помагам,бягам,губя се.Не можеш да ме разбереш.И да се мъчиш,не можеш.Странна съм.Не зная какво искам.
Веднъж едно,друг път друго.Жена.Лудост.Не съм най-красивата.Нито най-умната.Не съм богата.Нито съм кротка.Реша ли нещо,правя го.Тръгна ли,не спирам.И никого не слушам.Инат.Греша.Прощавам.Такава съм аз.Буря.Идвам без покана,руша,а после ти сам събираш останките.Малко са тези,които могат да издържа бурята.А останеш ли невредим след нея,тогава заслужаваш да видиш слънцето.